Стаи под наем

 

Предлагаме стаи под наем в град Панагюрище - центърът на Априлското възстание от 1876 г. и един от духовните катализатори на българското Възраждане и Освобождение.

Разполагаме с два типа стаи:

  • Стаи под наем за туристи на ниска цена
  • Стаи под наем с луксозно изпълнение, предлагащи пълен комфорт и всички екстри

 

За Панагюрище

 

Панагю̀рище е град в Централна България. Той се намира в Област Пазарджик,на 43 километра северно от град Пазарджик. Градът е административен център на община Панагюрище.

 

География

 

Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 м надм. вис.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп. линията Пловдив-Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 - магистрала Хемус (при село Джурово, общ. Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 км на север), село Оборище (10 км на запад), село Баня (11 км първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 км на юг) и град Стрелча (13 км на изток).

В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма собствено землище.

 

 

История


В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях — могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр. н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ - (от гръцки: πανηγυρι), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

 


Вълна заселници идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век, от (Дебърско, Прилепско, Костурско и др. ).

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет.Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството — търговия с добитък, абаджийството — производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство — изработване на изделия от животинска козина, табачество — обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти.

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. Идете и до историческата местност „Оборище“, където на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 км западно от Панагюрище. Днес тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.

През 1876 става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен и напълно унищожен. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).


През 1977 г. става общински център.

Религии


Населението в своята цялост изповядва единствено християнството, като източноправославието е преобладаващо, такива са и повечето черкви. В града има и една протестантска църква.Силно толстоистко средище до 1944 г.

В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.

Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на турското робство градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.

 

 

Икономика


Основни предприятия в града са:

  • "Асарел-Медет" АД
  • "Оптикоелектрон Груп" АД
  • "Яна" АД
  • "Оптикс" АД
  • "Ритон-П" АД и "Ритон-Класик" АД
  • "Бунай" АД

Градът е последна гара на ж.п. линията Пловдив — Панагюрище.

Културни и природни забележителности


Къщата на Райна Княгиня

Къщата-музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Княгиня (1856-1917). Разказва за подвига на българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В двора са погребани костите на героинята. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; (9:00-17:00); има печат.

Историческата местност „Оборище“ се намира на около 8 км северозападно от града. Тук на 14 април 1876 година е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Местността е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; отворен е целогодишно; има асфалтов път; печатът е в хижа Оборище.

На 2 май 2006 г. е открит паметникът на Райна Княгиня в Панагюрище.

Театри


Градът разполага със сграда за театър, без постоянна трупа. Представления се организират с гостуващи групи.

Музеи


В Историческия музей е представена експозиция, посветена на Априлското въстание с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от Април 1876 г. В двора на музея е показана реконструкция на Възрожденска занаятчийска улица, където с автентични експонати и фигури на майсторите-занаятчии, са отразени главните занаяти, свързани с подготовката на въстанието. В основната сграда на Историческия музей е експонирана богата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от 18 - 19 век, използвано по време на Априлското въстание. Акцент в експозицията е и представената възстановка на облеклото на панагюрските въстаници. В една от залите на музея е изложен макет на Панагюрското златно съкровище с размери 2:1, придружено с беседа.

Градът разполага и с природо-научен музей с постоянна експозиция на препарирани животни. Тук може да се види ценна колекция на ловни трофеи от Етиопия, донесени от Никола Делирадев, както и препарирани торсове и глави на африкански антилопи, подарени от Христо Щърбанов.

По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и Карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието. Друг музей, който на всяка цена трябва да се види, е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз "Свобода или смърт!". В двора на къщата е паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща отец Георги Футеков, убит жестоко от турците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци. Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение.

Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.

На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци". В подножието му е най-старата панагюрска църква „Св. Теодор Тирон", строена в средата на XVI в. В момента тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Свето Въведение Богородично", уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са от злато.

Катедралният храм на Панагюрище е църквата "Свети Георги" в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Въстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.
Редовни събития

Празникът на града се отбелязва на 2 май, годишнината от избухването на Априлското въстание (стар стил 20 април).
Годишният пазар се провежда на Разпети петък.

Личности

 

  • Атанас Шопов (1855-1922) - български книжовник и дипломат
  • Георги Баиров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, фотограф, V клас, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“[1]
  • Георги Брадистилов (1904-1977) - математик, професор
  • Георги Гешанов (1872 - 1907), български революционер от ВМОРО
  • Георги Шопов (1880-1932) - толстоист,отказал военна служба, кор.с Лев Толстой
  • Дамаскин Велешки (Димитър Иванов Дипчев) (1817 - 1878) - български духовник, първи екзархийски Велешки митрополит
  • Делчо Илиев (1885-1925) - ентомолог
  • Делчо Лулчев (1935-1985) - строителен инженер
  • Дончо Чупаринов (1894-1925) - български революционер, деец на ВМРО
  • Лука Иванов (1867 - 1906) - български военен и революционер, воденски войвода на ВМОРО
  • Марин Дринов (1838-1906) - учен, професор, възрожденец, пръв председател на Българското книжовно дружество (БАН)
  • Нешо Бончев (1839-1878) - възрожденец, първият български литературен критик, педагог
  • Павел Бобеков (1852-1877) - председател на Привременното правителство и хилядник по време на Априлското въстание
  • Павел Делирадев (1879 - 1957), български революционер от ВМОРО
  • Параскева Джукелова (р. 1970) - българска драматична и филмова актриса
  • Петко Койчев (? - 1907) - български революционер, деец на ВМОРО, загинал в Битката на Ножот
  • Петър Карапетров (1843-1905) - български възрожденец, книгоиздател и историк
  • Райна Княгиня (1856-1917) - българска учителка и революционерка
  • Стою Брадистилов (1863 - 1930) - български военен деец, генерал-лейтенант
  • Стоян Цветков (1930-2007) - селекционер на зърнено-житни култури, професор
  • Орчо войвода, стотник от Априлското въстание

 

Кухня


В Панагюрище е известна следната рецепта, която се предлага по заведенията из цяла България, като под наименованието „Яйца по панагюрски“:

3 яйца се счупват в подходящ съд с вряща, подсолена вода. Изваждат се след 5 мин. с решетеста лъжица, така че жълтъците да не се разтекат.

В плитка чиния се слага начупено бяло сирене, върху което се нареждат яйцата. Полива се обилно с препържено масло и червен пипер. Добър апетит!